Пазарджик. С името на прохода Траянови врата е свързана интересна легенда, която разказва за проклятието на Суки. Проходът е наричан Суки в античността, после Василики пили /Царска порта/, а след това Българска клисура. Легендата е описана от Красимир Узунов. Но какво е проклятието на Суки?
В битката в прохода Траянови врата на 17 август 986 г., войските на византийския император Василий II претърпяват тежко поражение, а императорът едва оцелява. След нея той не може да се отърве от жестока болест – кървавочервени петна, които покриват лицето и ръцете му. Лекари и знахари се опитват да излекуват императора, но безуспешно.
При императора е доведен старец, живял до прохода. Самуиловият войник е сляп. Изгубил е зрението си след битката при село Ключ и жестоката заповед на византиеца всички пленени войници да бъдат ослепени. Старецът опипва ръцете и лицето на Василий и му казва, че това не са рани, а белези от кръв, текла във вените на много хора с различни съдби. Тази кръв го изяжда, тя ще изпие от него живота, бавно и упорито. Остава му само една надежда – да се потърси лек от мястото, което е родило бедата.
Тогава Василий си спомня битката в прохода. В теснината, български болярин му казва, че войските на Самуил са далеч и няма опасност византийците да преминат през Суки. Той вижда отново страшната битка – облаците от стрели, с които българите засипват армията му, виковете, смелостта им на орли и…неговото бягство.
В разгара на сражението боляринът, появил се изневиделица, скача върху императора и успява да го намушка с дълъг нож. Острието се чупи в металната ризница, но с парчето от ножа българинът го ранява в рамото. Охраната успява да убие болярина, но кървавото му тяло се стоварва в скута на Василий. Битката става все по-тежка, арменската охрана на императора го обгражда плътно, за да го спаси.
Византиецът пълзи между трупове и кръв, която изгаря лицето и ръцете му. С мъка успява да се измъкне, но белезите остават. Много човешки тела и души са намерили края си в прохода. Дори годините не успяват да измият кръвта, която потича към реката след всеки дъжд. Алчната кръв на завоевателите не намира покой – земята не я приема. Това е проклятието на Суки.
Много красива крепост