Крепостта „Смилово градище“ край Дъбравите – с девет кули и интересен тракийски олтар

0
1060
Снимка: авторска

Белово. Един ценен артефакт, стоял години в музейната сбирка в Белово, събуди любопитството на изследователите и стана повод да ви разкажем повече за него. Д-р Димчо Радев, реставратор на силикатни археологически артефакти, представи доклада си „Тракийски лечебен олтар“ от ИМ-Белово, Пазарджишко – реставрационна методология и изследователска методика“ на Национална конференция в столицата.

Историята на олтара започва през 90-те години на миналия век, когато тогавашният кмет на село Дъбравите Георги Бонжолов прави обиколки в района по повод поземлената реформа. Той стига до останките на крепостта Смилово градище, където вижда две керамични останки и ги предава за съхранение в тогавашната музейна сбирка. Интерес към този артефакт след повече от 30 години проявява ст. асистент  Антон Генов от ЮЗУ-Благоевград. А със самото изследване се заема реставраторът д-р Димчо Радев.

Снимка: Авторска

Почти 6 месеца той работи върху открития тракийски лечебен олтар, който се състои от две почти симетрични фиали. Те са от керамика и представляват добре моделиран кръг. Четирите змии от единия фрагмент отдават в тази фиала лечебната сила на тяхната отрова. Според д-р Радев лечебният олтар се датира от периода II -I век преди Христа. В България няма открит до сега и публикуван подобен, категоричен е д-р Радев. Той изказва и друга интересна хипотеза, свързана с използването на лечебен ендемичен вид билка, която расте в района на Смилово градище. Дали това не е известното маришко подрумиче, което се среща само край Дъбравите?

Снимка: Кирил Методиев

По данни, събрани от ИМ-Белово, крепостта „Смилово градище“ се намира в Средна гора на заоблена височина, с надморска височина 620,4 метра. Прието е, че през Средновековието крепостта попада във владенията на болярина Смилец, български цар от 1292 до 1298г.

Тя не е изолирано крепостно съоръжение, а елемент от сложната отбранителна система, обхванала от запад Тракийската низина. Крепостта има формата на неправилен четириъгълник, ориентиран по надлъжната ос югоизток-северозапад. Защитена е с две концентрично разположени крепостни стени като разстоянието между тях е от 18 до 25 метра. Вътрешната крепостна стена има периметър 212 метра, а външната 352 метра. Вътрешната стена е изградена от ломен камък и хоросан, със силен примес от счукани керемиди и тухли.

Снимка: https://haiduk-tourist.blogspot.com/

Крепостта е разположена на трудно достъпна височина – от север, изток и юг се спускат дълбоки непроходими дерета. Най-високата точка на местността е в източния ъгъл на крепостта. Само в западна посока, пред външната крепостна стена се простира заравнено хълмисто пространство, което преминава в наклонена в западна посока седловина. Крепостта не е проучвана, но личат основите на девет кули, вградени в крепостните стени като пет са на вътрешната, а четири на външната стена. Западната част е укрепена с двойно по-широка стена.

Крепостта е свързана с немалко селище, което се намира на левия бряг на Асарско дере, западно от градището, на полегат склон.

Предполага се, че крепостта и селището водят началото си от римската епоха – начинът на строеж и археологическият материал – битова керамика, върхове от стрели и копия, римски медни и сребърни монети от  I-IV век. По-късно по време на ранновизантийския период и българското средновековие са извършвани значителни преустройства.

НД

http://tophomeo.com/" target="_blank">
СПОДЕЛИ
Предишна статияИзчезналият алпийски козирог се връща в Родопите
Следваща статияЗа „Тайната вечеря“, в която Христос е с две лица – единствена у нас и в света

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си