Стрелча. Едно от малко известните светилища в Пазарджишки регион е това на богинята Хера при стрелчанското село Дюлево. Оказва се, че то е било обект на иманярски набези още през 1928 година, когато са открити следи от него. Археологическите проучвания на обекта са проведени чак през 1947 година, когато е разкопан целия връх на хълма с името Голямата или Пандурската могила. Тя се намира на около 2.5 км южно от село Дюлево.
В своята монография „Извънградските светилища в римската провинция Тракия /I-IV век/“, Иван Вълчев отбелязва, че светилището е разположено на върха на този хълм и представлява правоъгълна сграда с приблизителни размери 8 х 4 м. Зидовете, дебели 0.65 м, са градени от ломени камъни, споявани с глина. Напълно запазени са основите на южния зид и частично на източния и западния. Входът на светилището е от западната страна, откъдето хълмът е най-леснодостъпен. Непосредствено до входа по склона е имало каменна стълба. Подът на светилището е постлан с тухли, няколко от които са разкрити на място в източната част.
При проучванията са открити 80 цели и фрагментирани оброчни плочки като на 69 от тях е представена богинята Хера – права, облечена в дълъг хитон и химатион /мантия/, в дясната си ръка държи патера /съд за религиозни обреди/. Богинята е изобразявана често над олтар, а във вдигнатата си лява ръка – с жезъл. На един от релефите в долния десен ъгъл пред жезъла на Хера са представени Трите нимфи. Оказва се, че и други богове са изобразявани на оброчните плочки – на три от тях е Зевс, на една – Хигия, върху един от фрагментите е представен Хермес, върху друг – Хеката, а Кибела е изобразена на една цяла и една фрагментирана оброчна плочка.
Освен плочките в светилището е открито и едно оловно огледалче, едно бронзово звънче, бронзова халка, две железни ножчета, а също и керамика. Намерени са и девет монети като най-ранната е от времето на Каракала, следващите са от Филип Араб, а най-късната монета е от времето на император Теодосий I. Според Иван Вълчев началото на съществуването на светилището като култов център може да се отнесе към първите години на III век, а неговото разрушаване – към края на IV век, когато са унищожени голяма част от езическите светилища в земите на траките.
НД
