Величково. Край село Величково е намерено едно от най-големите монетни съкровища в страната, но съдбата му за съжаление не е от най-добрите. За това решихме да се върнем 122 години назад, когато през 1903 година на 2 км североизточно от село Величково в местността „Градището“ са открити златните монети и съдове. В статията си за него, публикувана в Известия на българския археологически институт, Богдан Филов пише, че от страна на тогавашния Народен музей не е предприето нищо за запазване на това съкровище и проучване на мястото, където е намерено. Филов се позовава на доклада на тогавашния френски консул в Пловдив – Александър Дегранд, до Френската академия на науките.
В него се посочва, че съкровището се е състояло от около 25 килограма златни византийски монети, които са били отлично запазени. Френският консул е записал, че е успял да прегледа около 300 екземпляра. Монетите са датирани от времето на императорите Алексий I Комнин, Йоан II Комнин и Мануил I Комнин. За съжаление по-голямата част от монетите са стопени от златари, само 250 екземпляра са предадени на Народния музей в София. Според Никола Мушмов в музея са постъпили общо 260 монети като между тях е имало и такива от времето на император Исак II Ангел. От тях са били задържани само няколко монети за попълване на музейната сбирка, а останалите са били върнати обратно във Финансовото министерство.
Заедно с монетите са намерени – един златен кръст /стопен от златари/, една сребърна ваза и 10 сребърни тасчета /част от тях също са стопени/. Дегранд успял да види и фотографира само три от тасчетата, които били запазени поради хубавите им златни орнаменти. Повече информация за това как са изглеждали те, се съдържа в статията на французина Гастон Мигеон „Сребърни прибори в ориенталски стил, намерени в България“, написана през 1922г. Според него тези тасчета се намират в сбирката на известния френски византинист Гюстав Шлюмберже в Париж. Две от тасчетата са еднакви – с диаметър 30 см и под дъното с ниско столче.
По ръба са украсени с гравирани орнаменти – животински и растителни мотиви. На дъното от вътрешната страна имат гравиран кръг, който съдържа 4 по-малки кръга с растителни орнаменти. В два от кръговете се виждат крилати грифони, а в другите два – крилати лъвове и пантери. Третото тасче е с диаметър 31 см и е без столче. То също е украсено по края с гравирани орнаменти – растителни стебла и палмети, а между тях – различни почти фантастични животни. На дъното от вътрешната страна на тасчето е гравирана голяма розета, между нейните орнаменти се виждат риби. Според Ернест Бабелон тасчетата са персийски. Гастон Мигеон смята, че цялата декорация на тасчетата е ориенталска и предполага, че произходът им е от Иран и Месопотамия. Според него тасчетата се датират от IX-XI век и вероятно са били донесени в България от бреговете на Мала Азия, където са били изработени.
НД
