С.Ветрен дол. 150 години след избухването на Априлското въстание има хора, които остават в сянката на големите събития, но със своя героизъм и саможертва не може да бъдат забравени. Сред тях е Мито Дамянов, ръководителят на бунта в селата от Родопската яка. Той е родом от Ветрен дол /преди Ели дере/. Той има честта да се срещне с Левски в Баткунския манастир „Св.св. Петър и Павел“ , а след смъртта на Апостола не изоставя идеите за свобода. На 24 април 1876г. е сред водачите на избухналото въстание в Белово и селата от Родопската яка – Семчиново, Симеоновец, Варвара, Ветрен дол.
Според директора на Историческия музей в Белово – Севдалина Попова, още на 24 април той организира отряд, в който има около 100 конници. Те влизат в сражение с османска войскова част в местността „Света Марина“. По време на битката Мито Дамянов е ранен в крака, но успява да се укрие в Паталеница, където се лекува около 10 дни. Сведенията за неговата гибел дължим на неговите две деца – момчета, присъствали на екзекуцията и записките, направени от Петко Славейков след Освобождението.
„До 9 май 1876г. Кел Хасан паша слиза от Брацигово към Тракия. В този момент получава вест от Али бей, че ръководител на въстанието в Родопската яка е Мито Дамянов и въстаниците са в района на Елидерския балкан. На 10 май изненадва въстаниците в местността „Черешите“. Те се сражават смело с турците, а Мито Дамянов убива двама от войниците. Той е ранен в главата и отново успява да се укрие. След сражението Кел Хасан паша обсажда Ели дере и казва на хората, че ако Мито Дамянов не се предаде селото ще бъде изгорено. Съпругата на Дамянов – Атанаса, успява да го намери и му съобщи заплахата. Мито се предава. Като ръководител на въстанието той е обесен на една черница пред погледите на хората от селото“, каза Севдалина Попова. Свидетели на гибелта на Мито Дамянов са и двамата му сина – Ангел и Кръстьо. Петко Славейков разказва, че една от жените присъствала на екзекуцията, умира от инфаркт на място от преживения стрес.
На екзекуцията присъства и единствената туркиня, живееща в Ели дере /дн. Ветрен дол/, собственичка на воденица. Жителите на селото я наричали Булата. За да покаже верноподаническите си чувства, тя наръгала обесения Мито Дамянов с ръжен за печене на агне. Заради постъпката и след Освобождението елидерци я убиват с камъни в местността „Голак“. Ръженът е запазен от Лазар Дамянов, брат на революционера, и дарен на ИМ-Белово от семейство Мерачеви, негови наследници.
В църквата във Ветрен дол се пази и книга, принадлежала на сина на Мито Дамянов, който е записал в нея трогателни думи след смъртта на баща си. Музеят в Белово пази копие на книгата. Паметта за подвига на Мито Дамянов се пази и днес от жителите на село Ветрен дол На мястото на неговата гибел е издигнат паметник, а на гроба му в двора на църквата има паметен надпис.
НД
