По повод Международния ден на морските фарове, който се отбелязва на 18 август, решихме да погледнем към тези самотни кули, издигнати върху скали, острови и носове, които са ориентир за корабите и символ на надеждата за моряците. Името им идва от Фарос – островът край Александрия, където се е намирал прочутият Александрийски фар.
По света има хиляди морски фарове, но няма единен световен регистър, който да дава техния точен брой. Причината е, че различните държави и организации използват различни определения. В някои статистики към фаровете се прибавят светлинни маяци, пристанищни светлини и други навигационни съоръжения.
Един от най-пълните световни регистри – Справочникът за фаровете – съдържа информация за над 24 800 фара по света. Други бази данни, които използват по-тясно определение, посочват около 15 000 навигационни светлини и фарове, разположени в повече от 100 държави и територии.
Най-старият действащ фар в света е Кулата на Херкулес в испанския град Ла Коруня. Той е построен от римляните около края на I или началото на II век и до днес продължава да изпълнява навигационната си функция. Днешната кула е висока около 55 метра, а значителна част от конструкцията ѝ има римски произход. През 2009 г. Кулата на Херкулес е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Организацията я определя като единствения напълно запазен римски фар, който продължава да се използва за морска сигнализация.
Но има още по-древен фар – Александрийският фар в Египет, който е построен около III век пр. Хр. и е бил едно от Седемте чудеса на Древния свят. Смята се, че е достигал над 100 метра височина. Фарът е разрушен от серия земетресения и днес не съществува. Така Кулата на Херкулес остава най-старият запазен и все още действащ фар.
Най-високият фар е контролната кула на пристанището в Джеда в Саудитска Арабия, която е висока 133 метра и е призната от „Световните рекорди на Гинес“ като най-високия фар. Тя обаче представлява пристанищна контролна кула, която не е изградена като фар. Ако говорим за традиционен морски фар, рекордът принадлежи на фара на остров Вирж във Франция – впечатляваща кула, висока 82,5 метра. В нея има 397 стъпала. Това я превръща в един от най-впечатляващите фарове не само заради височината, но и заради архитектурата.
Най-северният фар e Фрухолмен в Норвегия. Той се намира на около 71° северна ширина. Най-южният фар се намира на нос Хорн, Чили. Той е на около 55,96° южна ширина.
България също има своето достойно място в историята на фаровете. Един от най-известните е Шабленският фар – най-северният български фар и съоръжението, намиращо се на най-източната точка на страната.
Според официалната информация на Хидрографската служба на Военноморските сили фарът започва да излъчва постоянна светлина за мореплавателите на 15 юли 1856 г. Кулата е висока 32 метра и се издига на 36 метра над морското равнище. До фенерното отделение водят 132 стъпала.
Фаровете не просто светят. Всеки от тях може да има собствен светлинен сигнал – определена последователност от светвания и паузи. Например два пъти бързо, следвани от дълга пауза, или единична светкавица през определен интервал. За моряците това е своеобразен светлинен подпис. Така дори през нощта те могат да определят кой фар виждат и къде приблизително се намират. Шабленският фар например има конкретна светлинна характеристика с повтарящ се 20-секунден цикъл и видимост до 17 морски мили. Първите фарове използвали най-прости източници на светлина – дърва, въглища, масло и свещи. Работата на пазачите била тежка и отговорна. Те трябвало постоянно да поддържат огъня, да почистват оптичните системи, да следят механизмите и да се грижат светлината да не угасва.
Истинска революция в историята на фаровете настъпва с разработването на лещата на Френел. Тя позволява светлината от сравнително малък източник да бъде концентрирана в мощен лъч, който да се вижда на много по-голямо разстояние. Първата леща на Френел е използвана във фара Кордуан във Франция през 1823 г. Преди GPS и съвременните навигационни системи моряците са разчитали на комбинация от фарове, карти, компаси, звезди и измерване на дълбочината. Именно затова фаровете са не просто красиви архитектурни паметници, а част от огромна система за безопасност на корабоплаването. В продължение на векове тяхното послание е едно и също: „Тук съм. Пази се. Има бряг.“
НД
